Тази година се променихме. Под тепето се превърна в социална медия, с позиция, тежко влияние в местната власт и обществото. Имахме мисии и се борихме до дупка, въоръжени с перото си. Мислим, че се справихме и не разочаровахме читателите си, а и себе си. Спечелихме голяма битка- връщането на кино Комсомол- Космос на пловдивчани. Под тепето бе единствената медия, или поне една от единиците, която не пропусна нито един миг от раждането на гражданско общество в Пловдив покрай киното. Горди сме, че се борихме рамо до рамо с всички хора от инициативния комитет за спасение на емблематичната сграда, бяхме тяхна трибуна.
Спасихме кино КомсомолКаквато трибуна сме за всички с различно мнение от мнението на масата. Поведохме кампания срещу облепянето на митрополския храм „Св. Марина“, паметник на културата, с тапети. Бяхме свързани със Сатаната от владиката и неговите лакеи, получавахме директни заплахи в коментарите в сайта от някакви хора, които пишеха за Бог, за вяра, за християнство. Ние не заплашвахме никого физически. Ако сме успели да уплашим с писанията си някого, извършил нещо- това е нашият коледно-новогодишен подарък. Категорични сме, че посягането на културни паметници и старини е жестоко насилие над духа и историята ни. Поради тази причина в началото на януари ще излезе и нашата подписка за опазване на културното наследство, подкрепена от интелектуалния елит на града ни. Те са готови да преглътнат предстоящото определение „оръжия в дългите ръце на Лукавия“.
Най-голямата мисия на Под тепето тази година обаче категорично бе Катуница. Бяхме от първата до последната секунда в селото, с почернените от дерибействането на Кирил Рашков семейства. Бяхме в домовете им, с кучетата им, до патериците им. Описахме всеки детайл от трагедията там и смеем да кажем, че бяхме искрени и обстойни в отразяването на събитията там. Катунци ни обичат и вярват в нас. Няма да ги подведем и през 2012, защото отново ще бъдем медия с мисия. 
Тапетите в ‘Св. Марина’
